КУНИГ

Българското рунно писмо - куниг

Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост - куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата "кунуку" означавала "надпис" или "царски надпис". Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа. Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди - Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението "За буквите" Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци --куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, - или по-голямата част от азбуката. Значението на българската азбука за Източна Европа е епохално. През Средновековието на български е преведена Библията и българският език е узаконен като свещен заедно с юдейския, гръцкия и латинския. Ние, българите, даваме четмо и писмо на славянските народи в Европа и в Русия и по този начин ги приобщаваме към европейската цивилизация.

Това са само част, от над 300 български знаци, някой от който многократно изобразявани из целите балкани. Руните ни са слабо проучени и умишлено пренебрегвани. Българската държава умишлено отлагаше и изтикваше проучването на различни български крепости, за наличие на руни. Вместо това, то залагаше на търсене на евтини сензации покрай наследството на един народ от духовни пигмей - траките. Всичко това, доведе до абсурдността, че в България има повече учени който да се опитват да разчетат мнимото "тракииско писмо"(което не е доказано че съществува), а за българското руническо писмо няма дори и на половината толкова желаещи. Факти като този, могат да огорчат всеки истински българин милеещ за страната ни, особено след като вече изяснихме(в 2 други теми от сайта), че тези руни идват от едно древно огнище на цивилизация - Балхара, откъдето пък са дошли в Северен Кавказ, и няколко века по-късно - с идването на Българите на Балканите, те се появяват по нашите земи. Знаците, който виждате силно са повлияли последващите азбуки, създадени по поръчение на византиискииците, със цел по-лесно прокарване на християнството. Очевидно е че, разпространението и важността им е означавало само едно - те не са могли да бъдат пренебрегнати.

Куниг - Древнобългарската писменост Възниква като идеографско писмо още когато българите са живеели в Централна Азия - Памир, Хиндокуш, Тян Шан, Тарим. Преди това в този ръйон е съществувало възлово, подобно на възловото писмо "кипу" на инките в Перу. С течение на времето тя се усъвършенства и постепенно се превръща във фонетична писменост от сричков тип. На следващия етап от нейното развитие всеки знак отговаря на определен звук, като все още се запазват знаци за срички, символи и формули - често религиозни. Създаването на глаголицата и кирилицата представлява нов качествен скок – преход към фонетична писменост от гласно-съгласен тип. В тези две азбуки преминават много знаци от "куниг", някои от които могат да се четат като идеограми, други - като букви. За да не се получава двусмислие и за да не стават грешки, е написана "Азбучна молитва" от Константин Преславски, в която е вложен определен смисъл в началното поредно четене на буквите. Първото изречение гласи "Азъ Буки, Веде Глаголи" - "Помни буквите, разбирай думите", т.е. на учениците се дава указание да не възприемат знаците като идеограми, а като букви и по този начин да разбират думите. Освен като писмени знаци, древнобългарските "куни" са се използвали и за изписване на числа. В съчинението си "За буквите" Черноризец Храбър отбелязва, че те са служели също и за гадаене, имали са магическа сила. Много учени са установили сходство между българската "куниг", финикийската и шумерската писменост, китайските йероглифи, писмеността "брахми" в Индия, етруската писменост, открита на територията на днешна Италия, старогерманските и скандинавските руни. В своята книга "Пътят на България" (1937 г.) българският учен Димитър Съселов, а след него и други учени (Петър Добрев, Дориян Александров, Веселин Бешевлиев и др.) обръщат внимание на сходството между писмените знаци на кирилицата и "куниг", от една страна, и китайските йероглифи

Названието на руните ни Куниг, има своят аналог със названията на Шумер и Акад, на думата писменост - Кунуку. Според Чернерозец Храбър, нашите руни са служели и за гадаене, което по ското смалява ролята им на писменост в днешният смисъл на думата. Може да се каже за част от знаците като IYI че това са система от религиозни знаци. В Кирилицата и Глаголицата много от буквите са взаимствани или поне повлияни от нашето писмо. Днес за такива букви се смятат Б, Ж, З, У, Ф, Ш, Щ, Ъ, Ь.

Глаголицата:

Старото име на БЪЛГАРИТЕ е ПЕЛАСК или вероятно БЕЛАСК.

Пишели са с собствени букви, и посоката на писане е била посоката на ХОДА НА ВОЛА или БУСТРОФЕДОН:
"архаична форма на писане, при която посоката на писане се променя във всеки следващ ред, т.е. ако първият ред е изписан от ляво на дясно, вторият е от дясно на ляво, третият отново от ляво на дясно и т.н.

Бустрофедонът е бил използван в редица писмености, но е най-характерен за архаичните гръцки надписи. Самото име „бустрофедон“ е старогръцко наречие, образувано от думите βοῦς „вол“, στροφή „обръщане, завъртане“ и наставката за наречия -δον, тъй като древните гърци оприличавали този вид писане на браздите, оставяни от воловете при оран. Удобството на тази система е в това, че началото на всеки следващ ред се намира непосредствено под края на предишния и не е необходимо четящият да „връща“ погледа си, търсейки началото на следващия ред; по този начин се предотвратява възможността при четене да се пропусне ред. Неудобството на бустрофедона е, че се мени не само посоката на писане, но и формите на буквите, които във всеки нов ред се изписват огледално спрямо предишния."

когато дошли гърците и взели писмеността от българите, започнали да превеждат всички български писания на своя език, затруднили се с изписването на някои теоними, антропоними и топоними

така се получили следните интересни грешки

българската планина БИЛО се превърнала в ОЛИМП
българската богиня ДЕМЕТРА се превърнала в АРТЕМИДА
българсата река ОРФЕЙ, кръстена на българския герой, се превърнала в ЙЕВРО, ХЕБРО
етнонимът на българите от БЕЛАСК и ПЕЛАСК се превърнал в СКЛАВ, САКАЛАБ

Връзки:
Воини на Тангра

omniglot.com

ziezi.net

Институт по трансцедентна наука

Иван Стаменов

ЗАГАДКИ

СПОМЕНИ ЗА КАТАСТРОФАТА: Земя­та била разтърсена из основи – планетите променили своите пътища

Свещените текстове и митове на различните народи по своята същност са най-старите източници, достигна¬ли до нас. Някои открития от последните години пот¬върждават факти, за които преди това можехме да нау¬чим само от епоса или религиозните книги. И в това ня¬ма нищо чудно. Така наречените "свещени книги" и ми¬товете, възприемайки неизбежно сведения от народната памет, съдържат отзвуци на действителни събития. Ето защо историкът трябва да се стреми да открие в преда¬нията и религиозните текстове истинското и рационал¬ното, на което науката може да се опре.

Големият брой на аналогиите, както и повсеместността на съобщенията за потопа дават основания да се пред¬положи, че в основата им лежи някакво реално събитие, което действително е оставило спомен у човечеството.

През XVII в. в Китай пребивавал йезуитският миси­онер Мартин Мартиниус. Той прекарал там няколко го­дини, изучил езика и като се завърнал, написал подро­бен труд „История на Китай“. Ето как с думите на древ­ни китайски летописци той описва какво е станало през време на потопа: „…Опората на небето се срутила. Земя­та била разтърсена из основи. Небето започнало да се накланя към север. Слънцето, Луната и звездите променили пътя на движението си. Целият ред на Вселената се объркал. Слънцето било затъмнено, а планетите променили своите пътища.“

За променяне вида на небето съобщил и „един от най-мъдрите римляни“, познавач на древността – историкът М. Теренций Барон, който е ползувал някакъв древен из­точник. Той писал: „Звездата Венера променила своя цвят, размери, форма, вид и курс, което не било се случвало никога нито преди, нито след това. И в Юдея съществувала подобна версия. Там се смятало, че потопът „е станал, защото господ-бог променил местата на две звезди в съзвездието“.

С други думи, редица съобщения свързват катастро­фата с явления от космически характер. Ако приемем то­ва, ще намерят обяснение и многобройните сведения за период на мрак и студ, които настъпили след катастро­фата.

Обитателите на тихоокеанските острови обозначават този период на различните си диалекти като „най-дъл­бока тъмнина“, „непроницаем мрак“, „безброй нощи“.

И в „Талмуда“ четем, че след катастрофата (загубата на благословената прародина на човека, изгонването от рая) Слънцето се скрило.

„Смразило се от страх сърцето на Адам.

-Горко ми!- простенал той. -Заради моя грях угасна светилото на деня и светът отново се превърна в хаос,“ Герстенкорн, привърженикът на теорията за пленяването на Луната, за когото говорихме вече, смята, че в момента, когато Луната максимално се приближила до Земята, голямо количество лунен прах се е разпръснал в пространството между тях, като постепенно се слягал върху Земята и нейния спътник. За наблюдателя от Зе­мята през това време небето потъмняло и Слънцето пом­ръкнало.

Подобен ефект е могъл да бъде предизвикан и от го­лямо изобилие на прах от вулканичен произход.

Наситеността на горните атмосферни слоеве с части­ци прах може да причини и друго явление, за което са­мо се споменава в свещените текстове и предания на най-различни народи. Става дума за рязкото застудяване, настъпил-о след катаклизма.

„Попол-Вух“ съобщава, че след катастрофата „наста­нал много голям студ, Слънцето не се виждало“. Древ­ните митове на Мексико и на Венецуела разказват, че ско­ро след катастрофата настъпил страшен студ и морето се покрило с лед. А племената, които живеят в тропи­ческите гори на Амазонка, и досега пазят спомени за ужасната и дълга зима, настъпила след потопа, когато хората замръзвали и умирали от студ.

Книгата „Зенд-Авеста“ също известява за царя на тъмнината, който изпратил студ и мраз на благослове­ната родина на древните арийци. „Зенд-Авеста“ разказ­ва, че арийците били предупредени за настъпването на студовете: „На земята ще налетят унищожителни зими, те ще донесат люти студове… те ще донесат сняг, дъл­бок 14 пръста…“

Известният изследовател на атмосферата В. Дж. Хъмфри в монографията си „Физика на въздуха“, засягайки въпроса за замърсяването на атмосферата, специално изтъква, че вулканичният прах може да окаже огромен ефект върху топлообмена на Земята. Частици прах с оп­ределен размер са в състояние да отразяват 30 пъти по-интензивно слънчевата светлина, отколкото да задържат топлинното излъчване на Земята. В резултат Земята 30 пъти по-интензивно ще губи топлина, отколкото ще по­лучава. При това, за да се намали с 20% интензивност­та на слънчевата топлина, достатъчно е атмосферата да се насити само с 1/174 куб.км прах.

Тези изчисления могат да бъдат потвърдени от съв­сем пресен пример. Изригването на един от вулканите на Аляска, който изхвърлил във въздуха известно коли­чество вулканична прах, причинил забележимо пониже­ние на температурата по цялата Земя в продължение на няколко години. Колко ли големи ще да са били после­диците от масовата вулканична дейност по времето на катастрофата! Почти всички извори, съобщаващи за ка­тастрофата, разказват за събудили се вулкани, за плани­ни, изхвърлящи в небето огън и пепел. Ясно е, че изх­върлянето на огромно количество вулканична пепел и прах в атмосферата неизбежно ще е предизвикало рязко понижение на околната температура, за което съобщават достигналите до нас възпоминания.

Но може би това не е единствената причина да нас­тъпи епоха на студ и мрак.

Друга причина, която би могла да доведе до същите резултати, е промяната на полюсите на Земята или на ъгъла на нейния наклон спрямо орбитата. Залежите от каменни въглища в Антарктида, на Шпицберген и зад Северния полярен кръг свидетелствуват, че някога полю­сите са се намирали далеч от тези райони.

И други находки говорят за това. Третата полярна ек­спедиция в района на Южния полюс открила овъглени остатъци от дървета, отпечатъци на листа от буйна рас­тителност, съществувала там преди 200-250 милиона го­дини.

Както предполагат някои изследователи, Северният полюс преди 60 милиона години се е намирал в южна­та част на Тихия океан. Сега той бавно се мести в посо­ка на Канада. Но това изместване ще стане по-забеле­жимо и ще предизвика промяна на климата едва след няколко милиона години.

Подобни премествания стават и с магнитните полюси. Известно е, че преди 700 хиляди години „земният магнит“ внезапно е променил своята полярност: северът се е превърнал в юг. При това, както отбелязва А.Власов, доктор на физико-математическите науки, менейки мес­тата си, магнитните полюси се преместват по различни пътища: понякога през Япония, друг път през Камчат­ка. Последният път, преди да заеме сегашното си мяс­то, Северният магнитен полюс е изминал дълъг път по огромна дъга – през Тихия и Ледовития океан.

Трябва да се отбележи, че редица изследователи го­ворят също за внезапна промяна на магнитните полю­си.

Не е стабилно и също тъй е подложено на колебания и положението на земната ос.

Наклонът на земната ос се мени в продължение на пе­риод от 40 000 години. Освен това земната ос се проме­ня ритмично на 21 000 години. Измененията на наклона на земната ос променят и ъгъла на падането на слънче­вите лъчи, а следователно значително се променя и кли­матът в отделните части на земното кълбо. На не по-малки изменения е изложена и земната орбита. Геолозите са дошли до извода, че всеки 92 000 години Земята променя формата на движението си около Слънцето, тя ту се приближава, ту се отдалечава от него.

Така че положението на нашата планета в простран­ството никак не е стабилно с всичките климатични и дру­ги последици, произтичащи от този факт за нейните оби­татели. Но във всички тези случаи става дума преди всичко за бавни изменения, а се говори за промени с катас­трофален характер. Какво би могло да предизвика тако­ва внезапно преместване на полюсите? Според изчисленията на съветския учен Г.Д.Хизаншвили оста на върте­не на Земята винаги трябва да съвпада с оста на макси­малния момент на инерцията. Всяко разместване на ма­си на земната повърхност променя оста на максимална­та инерция. Съответно на този ъгъл трябва да се откло­ни и оста на въртенето, т.е. да стане разместване на по­люсите на Земята. Това може да се случи в резултат на големи геологичски раздвижвания.

Така образуването на осемхилядиметровия Хималайски масив, измествайки с няколко градуса земната ос, е предизвикало преместване на полюсите. В резултат на това, отбелязва един от изследователите, огромни пространства, покрити с буйна растителност и населени с много животни, са се превърнали в ледена пустиня.

При друг случай, и именно за него става дума сега, за такова разместване на маси по повърхността на Земя­та е могла да бъде причина и гигантска приливна въл­на. Вследствие на това би трябвало да стане изместване на оста на въртенето на Земята и изместване на полюси­те.

Следователно преди катастрофата полюсите трябва да са минавали някъде в други точки. Не там, където се­га се виждат на глобуса белите им калпаци. Но къде? Американският геофизик А.О’Кели в резултат на изслед­вания е дошъл до извода, че през периода на последно­то заледяване Северният полюс се е намирал там, къде­то сега минава 6 северна ширина, т.е. 30 по на юг, от­колкото сега. Но ето кое е важното: краят на заледява­нето съвпада с предполагаемото време на катастрофата!

В такъв случай ще намерят убедително обяснение ця­ла редица факти, за които се е смятало, че не се подда­ват на обяснение. В „Зекд-Авеста“, която разказва за прародината на древните арийци, се твърди например, че там, където те живеели, „Слънцето, Луната и звезди­те изгрявали над тях само един път в годината, и годи­ната изглеждала като един ден и една нощ“. Знае се, че полярна нощ и полярен ден може да има само близо до полюса. За това разказва и „Ригведа“, книгата със све­щените химни, която арийците донесли със себе си в Индия. Там се говори за Голямата мечка, която светела точно над главата, за звезди, които се движат по небето V в кръг, за Слънце, което изгрява само веднъж в годината, и т.н.

Много обреди на свещени ритуали, които хилядоле­тия не са се променяли, създават възможност днес да се пресъздаде картината на онова време, когато са възник­нали. Едни от тези неизменни по своята същност риту­ални моменти били някои определения, отнасящи се до конструкцията на часовете в древния Египет. Кой знае защо техните създатели упорито са изхождали от съот­ношението на най-дългия и най-краткия ден, като 14 към 12. Обаче това съотношение не е отговаряло на нито ед­на точка в египетската държава дори и през периода на най-голямото разширение на нейната територия. Това съотношение е в сила само до 15 южна ширина, линия, разположена на 100 километра южно от най-южната граница на Египет.

Какво обяснение може да има това обстоятелство? -Едно от двете: или че родината на тези часове не е бил Египет, а ня­каква друга цивилизация, която се е намирала по-близо до екватора (и за която ние не се знае абсолютно нищо); или че часовете са били конструирани по време, ко­гато в Египет е имало друг режим за времето, т.е. екваторът се е намирал значително по-близко до него, от­колкото е сега. А това е възможно в случай, че полюси­те не са заемали положението, което заемат сега.

Но ако предположим, че в резултат на катастрофата полюсите са се преместили, логично е да очакваме, че промените са засегнали и други характеристики на на­шата планета, толкова повече, че за това не е нужно кой знае колко много.

През февруари 1960 г. директорът на Парижката об­серватория А.Данжон съобщил на удивените членове на Академията на науките, че след едно наблюдавано из­бухване на Слънцето Земята внезапно забавила въртене­то си с цели 0,85 милисекунди в денонощие. След това, сякаш опитвайки се да навакса пропуснатото, тя извед­нъж ускорила движението си, съкращавайки на всеки 24 часа продължителността на денонощието с 3,7 микро­секунди! Но щом нашата планета с такава чувствител­ност реагира на онова, което става на 150 милиарда ки­лометра от нея, можем да си представим колко големи по мащаб са били измененията, предизвикани от косми­ческата катастрофа.

Известно указание за това ни дава странният кален­дар, намерен в Андите сред развалините на древния град Тиахуанаку. Вариантът, предложен от Х. Белами за де-шифрирането му, изглежда доста убедителен. Наистина буди учудване фактът, че според този календар година­та има 290 дни.

Много религии и древни философски учения твърдят, че световната катастрофа, за която се говори, не е била първата на нашата Земя. Ако това е тъй, може да се обяс­ни и друг един факт. У майте освен обикновения кален­дар, внимателно проверен и оказал се дори по-точен от този, който ползуваме ние, съществува още един т.нар. „свещен календар“, за чийто произход досега нищо не се знае. Годината на свещения календар се състояла от 260 дни. Не означава ли това, че някога такъв е бил пе­риодът, през който Земята е затваряла кръга около Слънцето?

Зороастър, зороастризъм и зороастрийски хороскоп

ЗОРОАСТЪР, Заратустра, Назаратус "който обича светлината".. Ирански религиозен водач от 6-7 век пр.н.е., основоположник на зороастризма, древна национална религия на Персия.
Счита се, че Зороастър е роден и починал в град Балх; името му е било използвано и от по-късни духовни лица. Основата на неговото учение е съзерцанието на борбата между силите на Доброто и Злото, като целта е да се извлича мъдрост и житейски опит от това. Отхвърлял жертвоприношенията и култовите оргии. С течение на вековете около Зороастър се наслоили разнообразни легенди и интерпретации; една от тях е използва от Ницше за произведението му "Тъй рече Заратустра".

ЗОРОАСТРИЗЪМ, Аине зертош. Религия, основана от учениците на Зороастър и вероятно е сред най-старите дуалистични религии; последното определение се приема с важната уговорка, че въпреки признаването на две начала, последователите на Зороастър се обучават да трансцедентират наблюдаваната борба между светлината и тъмнината. Това съзерцание най-често се прави чрез ритуала на Свещения огън - един от основните, които са прилагани от тази духовна традиция. Гигантскит Симург е свещената птица на зороастризма (в ново време е и основен символ на рок-групата Queen). Най-голямо разпространение има в Персия до към 7 в. , а апогея си достига по време на Сасанидската династия. Зороастризмът почита Зенд Авеста като свещено Писание. Маздаизъм е религията, която признава божествеността на Ахура Мазда; Митра е слънчев бог, признаван и от по-късни течения.
Зороастризмът/Аине зертош/ е древната национална религия на Персия. Тя е една от най-старите дуалистични религии, основана през 621-550 г. пр.н.е. от иранския религиозен водач Заратустра, Назаратус/“Който обича светлината”/. Счита се, че той е роден и починал в град Балх/Бял град/, столицата на древна Бактрия, която се свързва с теорията за произхода на българите.

Последователите на Зороастър се обучавали да трансцедентират като наблюдават борбата между светлината и тъмнината. Това съзерцание най-често се правело чрез ритуала на Свещения огън – един от основните, които са прилагани от тази духовна традиция. С него се целяло да се извлича мъдрост и житейски опит. Зороастризмът почита Зенд Авеста като свещено Писание. В пантеона на ирано-персийския Зороастър централно място заема соларното божество. Той е бил бог на договорните взаимоотношения, а вероятно и на търговията. По-късно и римляните го приемат за свой закрилник. В древното селце Пастуша, близо до град Перущица, на голям мраморен блок е намерено неговото изображение като слънце с лице на човек. До него е главата на млад бик – жертвеното животно на бога. Митра е бил медиатор между Слънцето и Земята, между светлината и тъмнината. Вярващите в Митра са пронизвали с копие млад бик и оставяли кръвта му да изтече в пръстта. И той, като Христос, е роден на 25 декември и е бил смятан за спасител и месия. Има и други сходства в празничните системи на митризма и християнството. Според някои гностични традиции, зороастризмът е подготвил проявата на Логоса – Христос.

Зороастър и Астрология


36 шестоъгълника

Зороастрийската астрологическа система - първооснова на всички течения и направления в астрологията
Календарен цикл - 32 години, всяка година има определен симвал, свързан с животно, тотем. Със символиката на животното, се обясняват качествата, които родения придобива при раждането си. На всеки тотем се противопоставя по един антитотем, който предупреждава за негативните влияния, изпитанията, които предстоят на индивида.

Тотемът - тълкуване, според годината на раждане

В зороастрийският календар годината започва на 21 март, когато Слънцето влиза в Овен.

Кон (1925, 1957, 1989, 2021)
Антитотем -

Елен 1906, 1938, 1970, 2002
Антитотем - крастава Жаба.

Овен (1907, 1939, 1971, 2003)
Антитотем - човек без корени

Мангуста (1908, 1940, 1972, 2004)
Антитотем - безпомощен, неуслужлив, измамен и лъжлив човек

Вълк (1909, 1941, 1973, 2005)
Антитотем - злоба, разрушителна сила

Щъркел (1910, 1942, 1974, 2008)

Паяк (1911, 1943, 1975, 2007)

Змия (1912, 1944, 1976, 2008)

Бобър (1913, 1945, 1977, 2009)

Костенурка (1914, 1946, 1978, 2010)

Сврака (1915, 1947, 1979, 2011)

Катерица (1916, 1948, 1980, 2012)

Врана 1917, 1949, 1981, 2013

Петел 1918, 1950, 1982, 2014

Бик 1919, 1951, 1983, 2015

Скункс 1920, 1952, 1984, 2016

Камила 1921, 1953, 1985, 2017

Таралеж 1922, 1954, 1986, 2018

Антилопа 1923, 1955, 1987, 2019

Слон 1924, 1956, 1988, 2020

Гепард 1926, 1958, 1990, 2022

Паун 1927, 1959, 1991, 2023

Лебед 1928, 1960, 1992, 2024

Рис 1929, 1961, 1993, 2025

Магаре 1930, 1962, 1994, 2026

Бяла мечка 1931, 1963, 1995, 2027

Орел 1932, 1964, 1996, 2028

Лисица 1901, 1933, 1965, 1997, 2029

Делфин 1902, 1934, 1966, 1998, 2030

Глиган 1903, 1935, 1967, 1999, 2031

Сова 1904, 1936, 1968, 2000, 2032

Сокол 1905, 1937, 1969, 2001, 2033

ОРЕНДА ОРЕНДА

Орендa

Оренда е думата, от която ние, съвремените българи, можем да черпим невероятна по сила енергия. Тя олицетворява магическите сили на нашите нашите деди, които се предават по наследство през вековете, откакто има българи.

Многостепенни ОРЕНДА символи – препоръчва се техните енергии да присъстват във всеки дом:

ОРЕНДА – Универсален Оренда символ - усилване на Оренда, начало и желание за живот, основата на живота.

ЛЮБОВ БОЖЕСТВЕНА – Изворът, Място – не просто Любовта на твореца, а мястото на Любов.

БЛАГОСЛОВИЯ – Триединство. Отец, син и дух. Дух, душа, тяло. Благословен да е домът ни, децата, делата и животът ни.

ВЯРА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ – Христовият принцип. Христовият дом.

На учени и невежи вече е напълно ясно, че нелечимите болести на съвремието – СПИН, рак и тези, които се задават в бъдъще, се причиняват от липсата на енергия за борба с отровите, т.е. от липса на имунитет. Днес хората са по-застрашени от всякога от загубата на жизнена енергия. Няма човек, който да не изпитва нужда от знания и техники за енергийно стимулиране. Консерванти, токсични вещества, генномодифицирани култури ни тровят чрез храната, а радиацията, стресът в ежедневието, електромагнитните излъчвания от телефони, телевизори и компютри „изсмукват” енергийния ни потенциал. Днес всички сме изправени пред необходимостгта да търсим начини за съзнателно „зареждане” с енергия за живот. Много е глупаво поради невежество да не се възползваме от познанията на предците си за попълване на енергийната си недостатъчност.

Конкретни ОРЕНДА символи – ясни енергии, отговарящи на имената си.

ЗДРАВЕ

ЛЮБОВ

КЪСМЕТ

БЛАГОПОЛУЧИЕ

Ние българите носим в кръвта си мощни енергии, но не ги познаваме. За науката вече е доказана истина, че вибрациите на музикалните тонове и на звуците в отделните думи притежават различни по сила и вид енергийни заряди. Така за българите има една дума, която директно ни зарежда спредаваната по наследство положителна енергия - Оренда Оренда се е наричала магическата сила, поддържала една духовна територия (саракт), върху която се съхранявал и развивал българският дух. Предците ни са вярвали, че тази тайнствена сила можела дори да убива човек само с едно докосване. Прабългарските воини чрез специални практики култивирали тази божествена сила. Воините ветерани, жреците на Тангра и особено канът се смятали за въплъщение на тази сила и знаели тайните за нейното управление. Българите вярвали, че орендата се прехвърля от един човек на друг. Оттук произлиза и ритуалът с чашата от човешки череп. Считало се, че когато победителят пие от тази чаша, той поема орендата на победения враг.Древните българи вярвали, че притежават най-мощната и истинска вътрешна сила. Чрез нея Тангра ги отличил от останалите племена и ги предопределил да побеждават и да изпълнят специалната мисия, с която ги е натоварил. Бойното умение на прабългарите също било дарено от Тангра заедно с магическата сила Оренда.Духовната сила на прабългарите, въпреки че изглежда сходна с някои източни идеи, е много по-различна от тях. Орендата на прабългарите е безспорно по-мощна, по-реална и прагматична, присъства осезаемо в живота на народа и в бойната практика на воините. Тази сила и знанието за нея достигат до нас като се предават от поколение на поколение."Българите са от религията на магите", пише арабският хронист от Х век Ал Масуди. Жреците на върховния бог Тангра (на древнобългарски колобри) извършвали жертвоприношения, гадаели по различни начини и владеели лечителското изкуство. Жреците-лечители шепнели специални тайни думи около запален огън, после удряли звънец и тъпани, изпадали в транс и произнасяли заклинания за пропъждане на злите духове.Древните българи почитали неодушевени предмети и вярвали в магическата им силаТе вярвали, че цялата Вселена е изпълнена с една особена, свръхестествена сила, която не представлява винаги едно точно определено божество. Тя се крие по някакъв начин във всички предмети. Тази сила, за която, смятали, че обитава главата и кръвта, може да преминава от човек в друг човек или от човек в предмет и обратно, според поверието за т.нар. оренда.Поверието за оренда (или мана) е аналогично с основното понятие на древнокитайската философия за вътрешната енергия "Ци", така също и с понятието "Ки" при японците. При индусите то се нарича "Прана". Това съвпадение е доказателство за езотерични култове и познания с общ корен и идващи от най-дълбока древност. Ритуалът с черепите-чаши е познат също и в Тибетския езотеричен будизъм, както и в религията „Бон”.Днес трябва да използваме по съвременни и цивилизовани начини силата на родовия си дух, която ще ни помогне да се преборим със стреса и болестите на епохата си. Достатъчно е да вярваме в мощта на нашата уникална енергия ида вибрираме думата [b]Оренда[/b] с положителни мисли всеки ден. Просто сутрин или в по-важните моменти от деня заедно с молитвата към Бог можем да произнасяме отчетливо звуците на магическта прабългарска сила.

Повратни ОРЕНДА символи – всеки негативен аспект от живота (влошено здраве, емоционални проблеми, застой) е сигнал за работа с тези символи:

ЕНЕРГИЙНО БАЛАНСИРАНЕ – „Балансиране“ и „хармония“ – двете начала в равновесие.

ИЗЧИСТВАНЕ НА КАРМАТА – това е превантивен символ. Той е смирение и прошка

ЛЕКУВАНЕ НА КАРМАТА – всеки носи своите грешки като багаж. Разтовари се.

ПРОМЯНА – това е мощен символ и преди да пожелаеш промяна в живота си, конкретизирай много добре и ясно какво точно искаш да се промени.

С упорита практика всеки ще усети как за него самия е най-подходящо да произнася думата Оренда, за да се изпълни с енергия за успех и съзидание. Така ще се зареждаме с вибрациите, които са давали сила и на древните ни предшественици на бойното поле или в живота. Колкото по-чисто и по-ясно вибрираме думата Оренда, толкова по-силна ще бъде българската енергия, която ще се влива в нас.Не е лошо да сме запознати и сдумите, чиито вибрации отнемат жизнеността ниили ни натоварват с отрицателни енергии. Те са много, но най-отрицателната, най-мръсната дума е „пари”. Това словосъчетание зарежда този, който го произнася, с низки, опасни енергии и трябва да се избягва. Задължително е да свикнем да заместваме думата „пари” с всякакви нейни синоними – средства, финансии, каквото и да било друго съчетание от думи или изрази, за която се сетим. Недобри енергии носят също и много кратките думи и имена, както и тези с натрупани съгласни, които трудно се произнасят - „кр”, „тс”, рф”, „ск” и др. Това са твърде сериозни неща. Пренебрегването на енергийния потенциал на имената и на речта е израз на невежество, което се отразява върху здравето и вътрешния баланс на всеки човек. Изобщо настъпва времето, когато като просветени хора от епохата на Водолея трябва да се обърнем към забравените древни знания, практики и принципи, спазвани в ежедневието от нашите предшественици, за да постигнем отново хармония с вибрациите на Вселената. Та нали всички сме нейни деца и не бива от глупост да се саморазрушаваме и да се противопоставяме на нейните закони.